Случвало ли ви се е да решавате кой да живее и кой да умре? И искате ли да усетите какво са истински проблеми, не такива, каквито имате в ежедневието, или в работата? Не за това че нещо не върви както трябва, че някой ви е обидил или засегнал, че нямате пари да си купите желаната дреха, електроника или да отидете на почивка?
Посетете поне един сайт, който набира пари за лечение, и ще разберете. Аз го правя, като нещо лично и съкровено. Знаете ли какво е чувството да не можеш да помогнеш на всички, а всеки е с някаква съдба и живот, който изведнъж се превръща в кошмар, и всичко друго става маловажно и безпредметно? Действа шоково и отрезвяващо.
И на кого да помогнеш? Кой заслужава повече, и въобще този въпрос релевантен ли е? Дали си склонен да прескочиш някой по-възрастен, само защото все пак е поживял и видял живот. Дори ако това е в полза на малко дете, за което тепърва предстоят радостни моменти, години с рождени дни, празници и радост за него и родителите му. Кого да избереш?
И всеки е със своя съдба, най-вече децата които са толкова чисти пред живота. И да преценяш особенно за тези, за които разумното ти съзнание вижда, че нямат шанс, или той е толкова минимален. Нима с това решение не ги обричаш на смърт? И имаш ли такова право да решаваш, кой ти го е дал? Как това се оправдава пред съвестта и чувствата, пред личното ти аз? И как се спи спокойно после?
Чувстваш се безпомощен и ужасен от истината за реалността на живота. И разбираш че не можеш да помогнеш на всички. Но най-вече осъзнаваш, че парите и положението за което се бориш са най-маловажното нещо в живота.
Даряваш, и ти става още по-зле, защото не можеш да помогнеш на всички. Съдба и живот. И единствено се молиш да не си ти следващият в списъка там, или дете или някой близък, защото няма изход. И искаш да поживееш още малко безгрижно, да се радваш на близките и да си казваш, че с милосърдие си изкупуваш мястото сред живите. А дали се купува така?
И после отново те поема ежедневието. Проблемите с колегите, работата, семейството. И пак влизаш в твоя балон, мислейки колко проблеми имаш. До следващия път, когато се сблъскаш с реалността и видиш колко нищожни са всъщност твоите терзания за живота, колко нищожни са пред неговата обширност и жестокост.
И е гадно, и е тъжно. И наистина решаваш кой да живее и кой да умре.
© 2026 Никола Василев