Животът е непрестанно пътуване, от точка до точка, и от момент до момент. Преминаваме през радости, грижи и проблеми, приятни и лоши моменти, и дори илюзорно се задържаме на едно място, за да запазим емоции или спомени. А те отдавна са отминали и са останали като бледа сянка само някъде дълбоко в нас.
И да ни се струва, че вървим в кръг, всъщност никога не сме отново на едно и също място. И времето и ние самите не сме същите, променяме се вътрешно и външно, за добро или за лошо. Не се запазват нашите представи и нашите възприятия, това което харесваме или мразим, или това което приемаме или разбираме.
И нашите приятели също, те идват и си отиват.
Всеки е поел по своя посока, от някакво начало към някакъв край, опитвайки се да постигне уж някаква цел, без да вижда времето, което просто преминава покрай него. Опитваме се да хванем момента и гоним своите цели, а всъщност сме само наблюдатели отстрани на своя собствен живот.
Така погълнати от ежедневието, оставяме важното настрана. Уж за после, което все и не идва, уж за малко, а затрупано от други неща, които мислим за важни. И продължаваме разпиляно, ден подир ден, без да отчитаме какво истински губим.
А то е нашата същност, самите себе си, обезличени в общата цялост и за чужд интерес.
Но продължаваме напред, натам накъдето ни носят мечтите и решенията ни. Дори и пътят ни да е предопределен, това как ще минем по него е избор, и зависи само от нас.
Дали с чест и достойнство, или с угода и безразличие.
Понеже посоката да вървим нагоре или надолу по стълбата е си е изцяло наше решение.
© 2026 Никола Василев