Времето е това, което нито притежаваме, нито управляваме. То си тече непрестанно и преминава покрай нас, безсилни в усилията си да го хванем и спрем. За някои по-бавно, за други по-бързо, всеки момент, всяка секунда, час и ден, отминават безвъзвратно, без връщане назад.
Затова и най-непростимо е губенето на време. Тогава, когато някой се бави, или когато, разчитайки на друг, нещо не се свърши. Тогава, когато има някакво обещание, а то не се изпълни. Когато някой си играе с времето на другия, вглъбен в собствените си интереси. Когато не е честен и откровен, или липсва комуникация.
Такава загуба на време не се прощава.
Времето не се връща и не се променя. Едва когато около теб започнат да изгасват светлинки, когато други сърца спират или са вече далече, когато вече не можеш да усетиш нечия близост, тогава разбираш какво си загубил.
Бъдете честни и откровени със себе си и другите, и пестете това, което е скъп дар. И ако в този момент не правите нищо, което е важно, замислете се какво пропилявате и заслужава ли си това.
Защото и вашият личен брой песъчинки е краен, дори да имате и най-големия пясъчен часовник на света.
© 2026 Никола Василев